27.3.1968 г.: Загива първият космонавт Юрий Гагарин

Катастрофата става в 10:31 ч. сутринта в района на село Новосьолово на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахът им е погребан в стените на Кремъл на Червения площад в Москва. <br /> <strong><br /> Причини за катастрофата</strong><br /> <br /> След инцидента са събрани 95% от детайлите на разбитата на парчета 5-тонна машина, което е безпрецедентно. Те и досега се съхраняват в чували. Но причините за катастрофата все още не са напълно и категорично изяснени, затова те са предмет на спекулации и на редица конспиративни теории.<br /> <br /> Съветски документи, разсекретени през март 2003 г., показват че КГБ е провела собствено разследване на инцидента в допълнение на едното правителствено и двете военни разследвания. Докладът на КГБ отхвърля всякакви конспиративни теории като посочва, че действията на екипажа са допринесли за катастрофата.<br /> <br /> Докладът посочва, че авиодиспечерът е дал на Гагарин стара информация за времето и по-време на полета метеорологичните условия са се влошили значително. Наземният екип също оставя външните резервоари (баки) окачени под крилото. Планираният полет на Гагарин се е нуждаел от добро време и самолет без външни резервоари. Според разследването самолетът се е преобърнал и полетял към земята поради сблъскване с птица или за да избегне друг самолет.<br /> <br /> В книгата си &bdquo;Двете страни на Луната&ldquo; Алексей Леонов си спомня, че е пътувал с вертолет в близост до района на полета и е чул &bdquo;две силни експлозии в далечината&ldquo;. Според него свръхзвуков изтребител Су-15 е летял под зададената височина и &bdquo;без да усети поради лошите условия е минал на десетина метра от самолета на Гагарин, докато преминава звуковата бариера&ldquo;. Последвалата турбуленция е преобърнала МиГ-а. Леонов допуска, че първата експлозия, която чул, е от преминаването на звуковата бариера, а втората е от катастрофата на Гагарин.<br /> <br /> На 12 април 2007 г. Кремъл налага вето върху понататъшни разследвания за смъртта на Гагарин. Но само две години по-късно (април 2011 г.) повечето от документите на комисията, създадена през 1968 г. от ЦК на КПСС с цел разследване на инцидента, са разсекретени. Документите показват, че според заключението на комисията Гагарин или Серьогин е направил остра маневра с цел да се избегне удар с метеорологичен балон или опит от страна на космонавта да избегне навлизане в облак.<br /> <br /> И двете хипотези не са приети в авиационните среди, както в СССР, така и в България, окачествени са като некомпетентни или прикриващи някакви факти и обстоятелства. Първо, метеорологичният балон е с малки размери и се открива късно, когато почти няма време за реакция, всеки пилот инстинктивно би &bdquo;изтеглил&rdquo; леко нагоре, а не би отпуснал самолета към земята. Второ, в края на март полетите в облаци са част от рутинните полети.<br /> <br /> Гагарин не е водил редовна летателна подготовка, но полк. Серьогин е с опит на пилот още от войната, а като командир на авиационен полк е летял твърде често. Затова бе счетено като по-логично някакъв проблем в кабината да е отвлякъл продължително вниманието на Серьогин и на Гагарин и те да са влезли неусетно в облаците, неволно и постепенно да са се обърнали по гръб, след което да са притеглили пилотажните лостове и са преминали в стръмно пикиране, като вертикалната съставна на скоростта достига до 145 м/сек.<br /> <br /> Проблемите и при тази версия са много. Първо, при сериозна ситуация задължително се докладва на ръководството на полетите; Второ, в такива случаи функциите се разпределят, като единият пилот поема пилотирането на самолета; Трето, изтребителят се е забил в земята при пикиране с голяма скорост и почти праволинейно, което означава, че пилотите изобщо не са направили дори опит да снижат скоростта (намаляване оборотите на двигателя и пускане на въздушните спирачки) и да изведат машината хоризонтално. Четвърто, те изобщо не са направили опит да се катапултират, което е много странно.<br /> <br /> Съществуват някои конспиративни теории за смъртта на Юрий Гагарин. Според една от тях първият космонавт, в качеството си на командир на съветския &bdquo;лунен екип&ldquo; от космонавти, е загинал по време на предполагаем неуспешен първи опит за пилотиран полет около Луната на борда на &bdquo;Зонд 4&rdquo; на 2-7 март 1968 г., а не в официално обявената авиокатастрофа на 27 март 1968 г. По това време космическият кораб Союз 7К-Л1 претърпява 4 поредни неуспешни безпилотни тестови старт и никога не е станал готов за пилотирани експедиции главно поради несполучлива мощна ракета-носител. Тези подозрения официално са отхвърлени.<br /> <strong><br /> Последната версия</strong><br /> <br /> Засега най-правдоподобна е версията в документалния 15-минутен филм &bdquo;Последний полет Гагарина. Нераскрытая тайна&rdquo;. Той не е дело на институции и учреждения в СССР или Русия, но в него казват мнението си светилата в авиационната безопасност в Русия.<br /> <br /> В навечерието на 43-годишнината от катастрофата, през 2011 г. радиотелевизионната компания &bdquo;Голос России&rdquo; и телевизионната компания &bdquo;Пул&rdquo; представиха този документален филм от 6 части, който &bdquo;Голос России&rdquo; качи на сайта си от 21 до 26 март. Той разказва удивително, шокираща, трагична, противоречива при това документално подкрепена история.<br /> <br /> Всяка част от филма разкрива малко известни (а понякога и изобщо неизвестни) факти, отнасящи се до последния полет на Гагарин и до обстоятелствата около катастрофата. Авторите на филма дават гласност на истински материали от разследването, извършено през 1968 г.<br /> <br /> Независимо че много от тези материали и досега не са официално разсекретени, на авторите са станали известни детайли от разкази на участници, от техни лични записки и от копия на документи, които те са си направили.<br /> <br /> В основата на тази версия лежи достоверният факт, че кранът за херметизация на предната кабина, в която се намира Гагарин, е затворен само на 48%, което означава, че подаваният въздух за свръхналягане в кабината не само е изтичал свободно навън, но и според закона на Бернули обтичащият външен поток е изсмуквал вътрешния въздух. Двамата пилоти са били без кислородни маски и са изпаднали в някаква степен на хипоксия. В това състояние на пилотите бързо им причернява при създаване на претоварване от центробежните сили при енергична еволюция на изтребителя и им е нужно време да се &bdquo;освестят&rdquo;.<br /> <br /> Като цяло филмът би представлявал интерес за интересуващите се от загадките около смъртта на Гагарин и той може да бъде видян на линка https://rus.ruvr.ru/poletgagar/<br /> <br /> <strong>Смъртта е дебнела Гагарин</strong><br /> <br /> Без да се изпада в суеверие, може да се каже, че съдбата е орисала Гагарин с много смъртоносни капани. И това не се отнася само за биографията му като пилот, когато при всяко качване на самолета летецът леко си подритва ковчега. Нито пък за момента, в който при навлизане в атмосферата космическата капсула на кораба се обвива в истински пламъци и Гагарин докладва, че изгаря.<br /> <br /> Сравнително е малко известно, че Юрий Гагарин е дубльор на Владимир Комаров за полета със &bdquo;Союз-1&rdquo; на 23 април 1967 г. Комаров излита въпреки неуспехите на предишните безпилотни тестове на модификацията &quot;Союз 7К-ОК&quot; (Космос 133 и Космос 140). Третият опит пък е прекратен поради задействане на системата за аварийно спасяване още на земята, която успешно изстрелва космическия кораб на безопасно разстояние от ракетата-носител. С други думи полетът на Комаров не е предшестван от успешен тест на кораба в полет.<br /> <br /> Преди изстрелването на &bdquo;Союз 1&rdquo; инженерите докладват над 200 неизправности и нередности по кораба и ракетата-носител, но поради политически натиск от ръководството на страната това е оставено без внимание.<br /> <br /> Комаров и Гагарин са знаели, че космическата капсула не е сигурна. Гагарин прави няколко опита да предотврати излитането на Комаров, дори изпраща 10-страничен доклад до тогавашния лидер на СССР Леонид Брежнев. Нищо не помага.<br /> <br /> Комаров обаче - женен и с две деца, отказва да се откаже от мисията, макар да знае, че шансовете му да оцелее не са големи. Той си дава ясна сметка, че това би подложило на риск живота на дубльора му - първия космонавт в света.<br /> <br /> Специализираният в областта на космонавтиката съветски журналист Ярослав Голованов свидетелства, че в деня на старта, 23 април 1967 г. Гагарин се появява на пусковата ракетна площадка и изисква да му бъде предоставен скафандър, въпреки че окончателно е решено да излети Комаров. Двамата космонавти се надпреварват взаимно да се спасят.<br /> <br /> &quot;Союз 1&quot; излита с Комаров и катастрофира на повърхността на Земята поради дефект в парашутната система за приземяване.<br /> <br /> Впрочем и следващият пилотиран кораб с ветерана от войната Георгий Береговой също стартира, без да е изпитана парашутната система за приземяване. Твърди се, че надпреварата за усвояване на Космоса е единственото положително нещо в съревнованието между капиталистическата и социалистическата система и това може би наистина е така. Тази надпревара обаче и от двете страни е водена доста авантюристично и това обяснява дадените жертви.<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> <br />